Дакелчено Бенджи - спасител
БЕНДЖИ - СПАСИТЕЛ
СПАСИТЕЛ
Генка Богданова
Вчера баба болна легна.
Нещо зад тила я стегна,
заболя я и главата…
Легна болна на кревата.
Погледът й мътен стана,
пристъп някакъв я хвана.
От съседката Ирена
чух,че било туй мигрена.
За беда – сами сме вкъщи!
Дядо късничко се връща.
А прабаба ми, горката,
много я болят краката.
Пък и не дочува нещо.
А навън бе тъй горещо.
Хората се изпокрили
по градини и по вили.
От тревога се разплаках.
Дълго и с надежда чаках
някой да се зададе,
доктора да доведе.
Ала улицата – празна!
„Ах, надавам се напразно!
Трябва да помогна сам!
Пък и клиниката знам.
Като почнах да слабея,
баба ме заведе в нея.
Там пък – доктор очилат
ме посрещна в бял халат…
Здрав във къщи ме изпрати.
С него вече сме познати.”
С тези мисли вдъхновен
се почувствах окрилен
и затичах през площада
към оная бяла сграда
дето водиха и мен.
Стигнах морен,изпотен
аз до бялата врата
с кръстче синьо над черта
и тревожно взех да лая.
Чу ме докторът накрая
и вратата ми отвори.
Развълнуван му говоря,
че ужасната мигрена
мъчи мойта баба Гена.
Скачах, гледах го в очите
и накрая той попита:
-Май,че имате проблем?
Нужда имате от мен?
Кимнах радостно с главата
и задърпах му халата.
Грабна чантата си стара
и след мен по тротоара
към дома ни се затича
като пъргаво момиче.
Влязохме във къщи двама,
а от баба – помен няма.
Само някаква бележка
пълна с думички човешки:
“Лекарят дойде у нас.
В болница отивам аз.”
Гледам,братко и се чудя:
“Баба ми не беше луда,
ала нещо е сгрешила
болната ми баба мила.
Докторът е тук, до мен,
в туй поне съм убеден.
Боледувал съм и знам
кой лекуваше ме там.”
Ала, Рики, било грешка.
Друг бил доктора човешки.
А на моят доктор стар
казвали “ветеринар”.
Малко се изложих, братко,
но за мойта баба сладка
бих направил всичко аз.
Пращам поздрав в този час!
Чао, Рики, да си жив!
Бенджи – дакел милостив
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Генка Богданова Всички права запазени
