evgeniagenka (Генка Богданова)
422 815
19.10.2017 г., 0:11 ч.

Дакелчено Бенджи - спасител 

  Поезия » За деца
710 1 6

БЕНДЖИ - СПАСИТЕЛ

СПАСИТЕЛ
Генка Богданова

Вчера баба болна легна.
Нещо зад тила я стегна,
заболя я и главата…
Легна болна на кревата.
Погледът й мътен стана,
пристъп някакъв я хвана.
От съседката Ирена
чух,че било туй мигрена.
За беда – сами сме вкъщи!
Дядо късничко се връща.
А прабаба ми, горката,
много я болят краката.
Пък и не дочува нещо.
А навън бе тъй горещо.
Хората се изпокрили
по градини и по вили.
От тревога се разплаках.
Дълго и с надежда чаках
някой да се зададе,
доктора да доведе.
Ала улицата – празна!
„Ах, надавам се напразно!
Трябва да помогна сам!
Пък и клиниката знам.
Като почнах да слабея,
баба ме заведе в нея.
Там пък – доктор очилат
ме посрещна в бял халат…
Здрав във къщи ме изпрати.
С него вече сме познати.”
С тези мисли вдъхновен
се почувствах окрилен
и затичах през площада
към оная бяла сграда
дето водиха и мен.
Стигнах морен,изпотен
аз до бялата врата
с кръстче синьо над черта
и тревожно взех да лая.
Чу ме докторът накрая
и вратата ми отвори.
Развълнуван му говоря,
че ужасната мигрена
мъчи мойта баба Гена.
Скачах, гледах го в очите
и накрая той попита:
-Май,че имате проблем?
Нужда имате от мен?
Кимнах радостно с главата
и задърпах му халата.
Грабна чантата си стара
и след мен по тротоара
към дома ни се затича
като пъргаво момиче.
Влязохме във къщи двама,
а от баба – помен няма.
Само някаква бележка
пълна с думички човешки:
“Лекарят дойде у нас.
В болница отивам аз.”
Гледам,братко и се чудя:
“Баба ми не беше луда,
ала нещо е сгрешила
болната ми баба мила.
Докторът е тук, до мен,
в туй поне съм убеден.
Боледувал съм и знам
кой лекуваше ме там.”
Ала, Рики, било грешка.
Друг бил доктора човешки.
А на моят доктор стар
казвали “ветеринар”.
Малко се изложих, братко,
но за мойта баба сладка
бих направил всичко аз.
Пращам поздрав в този час!


Чао, Рики, да си жив!
Бенджи – дакел милостив

© Генка Богданова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ех, че хубаво! Такива са - предани до гроб!
  • Доче, благодаря за поетичния отговор. Жалко, че нашият предан Бенджи почина! Благодаря и на вас Меги, Марианче, Веси, Марги, че бяхте тук и се запознахте с най-любвеобилното, най- чаровното и най- преданото дакелче!
  • Пореден бисер, Гени! Поздрав за него!
  • Браво, Гени! Забавлявах се от сърце! Щеше ми се да има повече хора като дакелчето...
  • Усмивки, Генка
  • Браво Бенджи тук засрами
    хора лични и отбрани.
    Рядко някой , много рядко
    чува болката на друг.
    Трябва май че да си дакел
    с откровено остър слух.
    Милостив и много деен
    Господ да те поживи!
    с тебе наш/та баба Гена
    сто години ще достигне
Предложения
: ??:??