Ти размаза всички цветове
(каквото ти посветих, го захвърли).
Даде ми толкова шансове
да си тръгна, преди всичко да свърши.
Сега няма път към теб,
който да искам да търся.
Сега и ти се размаза за мен
като снимка, която искам да хвърля.
Беше нужно много повече от сърце,
та близо до теб да остана.
То завинаги ще е разделено на две,
разбито и от тази рана.