10.02.2010 г., 12:49

Далече от мен

876 0 0

           Далече от мен


Съдбата неволно  ни събра,

да си подаваме в трудните моменти ний ръка.

Разстоянието все така мрачно ни дели

 и за нашия слънчев ден все вали.

Дните самотни искам да преживея

и  нито за миг за теб да не спирам да копнея.

Слънцето за мен си ти -

черните  облаци ти разгони.

Дъждовните ми сълзи, моля те,  спри,

нежно ме прегърни и влюбено ме целуни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослав Янчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...