Feb 10, 2010, 12:49 PM

Далече от мен

  Poetry » Love
874 0 0

           Далече от мен


Съдбата неволно  ни събра,

да си подаваме в трудните моменти ний ръка.

Разстоянието все така мрачно ни дели

 и за нашия слънчев ден все вали.

Дните самотни искам да преживея

и  нито за миг за теб да не спирам да копнея.

Слънцето за мен си ти -

черните  облаци ти разгони.

Дъждовните ми сълзи, моля те,  спри,

нежно ме прегърни и влюбено ме целуни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослав Янчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...