Далече от мен

Poetry » Love

875 0 0

Далече от мен

Съдбата неволно ни събра,

да си подаваме в трудните моменти ний ръка.

Разстоянието все така мрачно ни дели

и за нашия слънчев ден все вали.

Дните самотни искам да преживея

и нито за миг за теб да не спирам да копнея.

Слънцето за мен си ти -

черните облаци ти разгони.

Дъждовните ми сълзи, моля те, спри,

нежно ме прегърни и влюбено ме целуни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0