Не искам такива приятели,
които нож зад усмивките крият.
Лицемерни долни ласкатели,
а отровният зъб в мен забиват.
Не ми трябват жалки предатели,
които зад думи подло се скриват.
Безсрамно грабят душата ми,
а по рамото потупват ме мило.
Не обичам подли "приятели",
които злоба зад маските крият.
С черни краски цапат съдбата ми
и ками във гърба ми забиват...
Не, не искам такива приятели,
които мечтите ми бавно убиват.
Не желая да тровят душата ми,
затова по-добре далеч от такива...
© Пламена Владимирова Всички права запазени