Далечно време
Послушно време - спомени далечни.
Луна крадлива в стаята наднича.
Когато всичко беше още вечно,
а щастието сякаш безгранично.
Приятелите - радости втъкани.
Бенгалски огън - миговете пъстри.
Остана миналото някъде зад рамо
и чувството за цялост се разпръсна.
Долапите с водите най-пенливи
сред песента на толкова кошари.
Когато всичко беше яркоживо,
а слънцето разпалваше пожари
в сърцата влюбени, безумномлади -
коне на воля - буйноветрогонни.
Но Времето подготви димни клади
и с ветрове мечтите им прогони.
Сега вървя по старите пътеки
към бъдеще с лице на дрипав странник.
Вървя безшумно - стъпките олекват.
Сънувам буден мъртвия си празник!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
