Послушно време - спомени далечни.
Луна крадлива в стаята наднича.
Когато всичко беше още вечно,
а щастието сякаш безгранично.
Приятелите - радости втъкани.
Бенгалски огън - миговете пъстри.
Остана миналото някъде зад рамо
и чувството за цялост се разпръсна.
Долапите с водите най-пенливи
сред песента на толкова кошари.
Когато всичко беше яркоживо,
а слънцето разпалваше пожари ...