12.08.2025 г., 14:01

Дали

195 0 1
Дали

 

Дали ще плачеш? Аз това не зная!

Дали ще ме запомниш? Може би!

За след това не искам да гадая!

Но знам, че споменът ще те боли!

Ти бе за мене цялата Вселена,

безкрайното небе с безброй звезди!

Една мечта от слънце озарена!

Една любов, целувки, страст, сълзи!

Помни едно-животът продължава!

Ще срещаш много изгреви сама!

Със залезите често ще оставаш

и с болката във твоята душа!

Образа ти в себе си ще пазя

и когато се превърна в прах!

Във душата си ще те запазя!

Ще си с мен дори и да е грях!

И без мене слънцето ще грее,

вятър ще напява моя стих!

Запомни: животът се живее,

И без мен не спирай! Продължи!

 

12.08.2025г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Впечатли ме поантата, по човешки изведена, искрена и обичлива, въпреки раздялата!
    Докажи ѝ и нека знае от каква обич е избягала! Поздравявам те!🥰

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...