18.08.2008 г., 16:59

Дали

939 0 22
 

Дали ще се познаем след години,

дали ще трепнат нашите сърца?!

Щастливи бяхме и непобедими,

но раздели ни черната съдба.

 

Дали ще имат втори шанс ръцете

да се докоснат пак като преди

и ще расте ли аленото цвете,

което посадихме от мечти?!

 

Дали ще надживеем празнотата

или ще тлеем вечно в пепелта?!

Ще можем ли да усмирим съдбата

и да си върнем част от пролетта?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...