Дали ще се познаем след години,
дали ще трепнат нашите сърца?!
Щастливи бяхме и непобедими,
но раздели ни черната съдба.
Дали ще имат втори шанс ръцете
да се докоснат пак като преди
и ще расте ли аленото цвете,
което посадихме от мечти?!
Дали ще надживеем празнотата
или ще тлеем вечно в пепелта?!
Ще можем ли да усмирим съдбата
и да си върнем част от пролетта?!
© Наташа Басарова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
