Дали ще се познаем след години,
дали ще трепнат нашите сърца?!
Щастливи бяхме и непобедими,
но раздели ни черната съдба.
Дали ще имат втори шанс ръцете
да се докоснат пак като преди
и ще расте ли аленото цвете,
което посадихме от мечти?!
Дали ще надживеем празнотата
или ще тлеем вечно в пепелта?!
Ще можем ли да усмирим съдбата
и да си върнем част от пролетта?!
© Наташа Басарова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
