12.01.2008 г., 11:08

Дали?

815 0 13

Не търся в себе си вина.

И казаха ми, че не съществува.

Единствена виновница е за това

съдбата ми, от други обрисувана.

 

Ако ли трябваше да съм родена

в друго време и при други обстоятелства,

дали тя пак се би намесила,

да ни сближи по този странен начин?

 

Бог има ли? Или е силата първична…

Дали би било възможно да сме

били пак ние - същите,

преди там, в някакви… столетия, отдавна?

 

Дали по този начин пак сме съществували,

без думи сме  се вричали, навярно?

Дали сме се обичали - без думи?

Пак ли били сме все същите, пораснали деца?

 

Дали когато утрото ни гали с първия си слънчев лъч

през сънните прозорци на нощта страхотна?

- сме се протягали със неохота във леглото,

или сме се целували, навярно мълчаливи?

Дали   и утре ще се събуждаме с усмивка ведра

пак един до друг? И с лекота ще пропускаме

край нас пак времето -  да ни задмине?

Дали отново ще сме същите щастливци?

Дали ще сме отново ние?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Може би ако кажа :
    -Утре ще се събудя с ведра усмивка.
    -Утре ще съм отново аз - но по-добър и красив.
    -Утре - ще бъда по-голям щастливец.
    Ето това вече е нещо друго.
  • никой не може да ни причини онова което сами си причиняваме,а казват че ако достатъчно силно искаш нещо,ще принудиш съдбата да отстъпи - Поздрав!
  • Ще бъдете!
    Отново ще сте вие!!!
  • Замисляш ме, Нели!
    Поздрави!
  • Бих ти казала,че от вас зависи,ама и съдбата има думата!Дано сте щастливи,Нели!!!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...