12.01.2008 г., 11:08

Дали?

814 0 13

Не търся в себе си вина.

И казаха ми, че не съществува.

Единствена виновница е за това

съдбата ми, от други обрисувана.

 

Ако ли трябваше да съм родена

в друго време и при други обстоятелства,

дали тя пак се би намесила,

да ни сближи по този странен начин?

 

Бог има ли? Или е силата първична…

Дали би било възможно да сме

били пак ние - същите,

преди там, в някакви… столетия, отдавна?

 

Дали по този начин пак сме съществували,

без думи сме  се вричали, навярно?

Дали сме се обичали - без думи?

Пак ли били сме все същите, пораснали деца?

 

Дали когато утрото ни гали с първия си слънчев лъч

през сънните прозорци на нощта страхотна?

- сме се протягали със неохота във леглото,

или сме се целували, навярно мълчаливи?

Дали   и утре ще се събуждаме с усмивка ведра

пак един до друг? И с лекота ще пропускаме

край нас пак времето -  да ни задмине?

Дали отново ще сме същите щастливци?

Дали ще сме отново ние?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Може би ако кажа :
    -Утре ще се събудя с ведра усмивка.
    -Утре ще съм отново аз - но по-добър и красив.
    -Утре - ще бъда по-голям щастливец.
    Ето това вече е нещо друго.
  • никой не може да ни причини онова което сами си причиняваме,а казват че ако достатъчно силно искаш нещо,ще принудиш съдбата да отстъпи - Поздрав!
  • Ще бъдете!
    Отново ще сте вие!!!
  • Замисляш ме, Нели!
    Поздрави!
  • Бих ти казала,че от вас зависи,ама и съдбата има думата!Дано сте щастливи,Нели!!!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...