Дали е край?
Дали е край?
Дали е край, ако се влюбя в теб
и пак на себе си започна да приличам?
Пристъпвам по блещукащия лед
и страх ме е, че мога да обичам…
И край ли е, че искам да летя
в света, скован от мраморни окови?
По пътя ни към тебе аз вървя,
разбивайки врати, стени, затвори…
Какво е краят? Въглени в жарта
очите ти изгарящи наричам
и ровя със ръце във пепелта,
и пиша със сълзите си „обичам”…
Дали е край? Или за нас начало?
Какво са думи, залези и вопли?
Пред нас стои вълшебно огледало
и път чертае в стъпките ни топли…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Всички права запазени
