Дали и е лесно на луната?
Дали е лесно на луната
да чака всяка вечер залеза
и за една красива приказна целувка
след миг да се прегръща с тъмата!
Красив и тъжен е залезът,
носещ в себе си тъгата,
а тъжна, призрачна в блед силует,
от болка е окъпана луната!
Едноминутно е тяхното докосване,
на двама влюбени ми те приличат,
орисани от съдбата,
вечно в един-единствен миг да се събират!
А как студена е зората
и някак плаха на разсъмване,
тя гони на слънцето топлината,
да се слеят в миг на едно прегръщане!
Колко мечти носи залезът
и колко много отчаяния,
в един-единствен миг дарява ги,
с допир пурпурен до луната!
Сега до мен си като залез,
колко вплети обещания...
но не се свечерява на разсъмване,
аз луната съм, защо обърка ме със слънцето!
И като нея съм орисана
да бъда тъжна скрита в мрака,
да ме гали само вятърът,
да приемам неизпълнени обещания!
Разбрах, не и е лесно на луната,
не и завиждам, че е призрачна,
тя свела е глава във воала на мрака,
някак бледа е, опитва се да скрие тъгата!
А ти си залезът красив и обещаващ,
даряваш ме с хиляди надежди,
лъжлив романтик си сякаш, след
поредната нощ, на изгрев се превръщаш, озаряваш чуждите надежди!
Дали е лесно на луната
да чака всяка вечер залеза
да заличи за миг тъгата,
за да чуе пак копнежи, да почувства
... в призрачната вечер топлината!
да чака всяка вечер залеза
и за една красива приказна целувка
след миг да се прегръща с тъмата!
Красив и тъжен е залезът,
носещ в себе си тъгата,
а тъжна, призрачна в блед силует,
от болка е окъпана луната!
Едноминутно е тяхното докосване,
на двама влюбени ми те приличат,
орисани от съдбата,
вечно в един-единствен миг да се събират!
А как студена е зората
и някак плаха на разсъмване,
тя гони на слънцето топлината,
да се слеят в миг на едно прегръщане!
Колко мечти носи залезът
и колко много отчаяния,
в един-единствен миг дарява ги,
с допир пурпурен до луната!
Сега до мен си като залез,
колко вплети обещания...
но не се свечерява на разсъмване,
аз луната съм, защо обърка ме със слънцето!
И като нея съм орисана
да бъда тъжна скрита в мрака,
да ме гали само вятърът,
да приемам неизпълнени обещания!
Разбрах, не и е лесно на луната,
не и завиждам, че е призрачна,
тя свела е глава във воала на мрака,
някак бледа е, опитва се да скрие тъгата!
А ти си залезът красив и обещаващ,
даряваш ме с хиляди надежди,
лъжлив романтик си сякаш, след
поредната нощ, на изгрев се превръщаш, озаряваш чуждите надежди!
Дали е лесно на луната
да чака всяка вечер залеза
да заличи за миг тъгата,
за да чуе пак копнежи, да почувства
... в призрачната вечер топлината!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Всички права запазени
