Дали писмо да ѝ напиша
Красавица неземна заблестя
и се понесе звездната ѝ слава.
Едва ли има някой на света,
достойнства ценни, да я притежава.
Умилкваше се не един глупак,
но тя, освен това, бе много умна.
И кротко чакаше съдбовен знак,
Човек да види, сред тълпата шумна.
Критерият ѝ беше много прост.
Душа красива с мъжество голямо.
Нали, на избор всичко е въпрос?
Тя търси. Но такъв все още няма.
Не знам, писмо ли да ѝ пиша,
изпратено по облак бял?
По мен да почне да въздиша,
да ме покани на вечерен бал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Стоянов Всички права запазени
