Дали писмо да ѝ напиша
Красавица неземна заблестя
и се понесе звездната ѝ слава.
Едва ли има някой на света,
достойнства ценни, да я притежава.
Умилкваше се не един глупак,
но тя, освен това, бе много умна.
И кротко чакаше съдбовен знак,
Човек да види, сред тълпата шумна.
Критерият ѝ беше много прост.
Душа красива с мъжество голямо.
Нали, на избор всичко е въпрос?
Тя търси. Но такъв все още няма.
Не знам, писмо ли да ѝ пиша,
изпратено по облак бял?
По мен да почне да въздиша,
да ме покани на вечерен бал.
© Георги Стоянов All rights reserved.
