И честно признавам си – даже не зная,
венецът природен наречен човек,
как нос като вирне и главозамаян,
дали по-велик е и кръстът – по-лек?
А все предрешéн е за всички ни краят,
глупаците търсят за болката лек.
Дали е виновен развратният век?
За живи и мъртви, що все му е тая.
Дали пък чувствителен значи и тъп?
Щом гази и мачка те всеки простак,
съдбата дали е поставила знак,
че вечно ще скиташ – немил и недраг,
понесъл човешкия присмех на гръб
и кръста си – цялата мирова скръб?
© Надежда Ангелова Всички права запазени