Дали пък тя не ме заряза
Щом март настъпи и запролетú,
на мен ме хваща сенна хрема!...
Загазих, да ви кажа...Апчи-хи!...
Направо ужас ме обзема...
В алеите из парка пак вървим...
Със нея!...Като във поема!
Прегръщам я през рамо...Апчи-хи!...
Ми кофти, дявол да го вземе!...
На пейката един до друг седим.
Навеждам се да я целуна...
В носа ми – страшен гъдел...Апчи-хи!...
И тя се дръпва като струна!...
Ще трябва да й обясня... Нали
при влюбените тайни няма?
Поемам въздух, ала...Апчи-хи!...
Това е вече жива драма!...
Ще моля милата да ми прости...
Тя нещо иска да ми каже,
но примижава само... Апчи-хи!...
Ми пожелавам й: "Наздраве!”...
- - -
На следващия ден не се яви.
С тревога туй го отбелязах...
Бе, чудно нещо...Апчи-хи!...
Дали пък тя не ме заряза?!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
