Щом март настъпи и запролетú,
на мен ме хваща сенна хрема!...
Загазих, да ви кажа...Апчи-хи!...
Направо ужас ме обзема...
В алеите из парка пак вървим...
Със нея!...Като във поема!
Прегръщам я през рамо...Апчи-хи!...
Ми кофти, дявол да го вземе!...
На пейката един до друг седим.
Навеждам се да я целуна...
В носа ми – страшен гъдел...Апчи-хи!...
И тя се дръпва като струна!... ...