Дали сега ще бъда чут, разбран?... Идва ли
Смели сме във стихове, римушки,
даже и от лъвове по-смели!
Лъскаме в тях ножове и пушки,
а душите ни са свято бели...
И оформили сме поетично братство,
във което плуваме делфински,
скачаме срещу неправди... плагиатство...
Срещу всичките прояви свински...
Е, така звучи поне теоретично -
Но... реално сме си кат' в реала,
мишкуваме си чинно, нищо лично
но всичко казано остава ала-бала!
Така го чувствам и това видях!
Мълчанието ви беше страшно, безподобно!
Мълчание в което виждам страх
напук на думите в римуваното слово!
А думите ми ги отнесе майски дъжд,
останаха си празнота в ефира вчера -
Тук никой не постъпи, като мъж,
жена достойна също не можах тук да намеря!
© Георги Каменов All rights reserved.
Свързани произведения
... както рохолѝ поточе вдън дълбоката гора,
тъй живях си – непорочен, непорочен ще умра,
чист на тяло, благ на мисъл, братец на Светия Дух,
в стихчетата, що съм писал, ще съм бял глухарчен пух, ...
Comments
-
Благодаря за обстойния коментар, Иване.
-
Георги, прочетох стиха ти! Пишеш с лекота,Дадох ти звездичка! Уважавам твоето творчество! Имаш много прочити, нещо за което мнозина могат само да мечтаят. Преди време една поетеса сподели, че да бъде четен автора, е нужно и той да чете другите. И не само да чете, но и да дава оценка, Не само на думи но и цифрова. Но тук, в този сайт има анонимност и не знаеш кой как те оценява. Можеш да похвалиш автора, да му пишеш едно "Браво", с което да поласкаеш самолюбието му и да отминеш без да го оцениш по достойнство! Никой няма да забележи, че не си го оценил! Всичко е скрито-покрито! Но Вселената забелязва всичко и всичко си записва в Летописите на Акаша. И прави своята оценка за всеки накрая! Желая ти много творчески успехи и хубав ден!
-
Скити, с втората част на коментара си уцели десетката.
А иначе си права, триеш, и лягай с чиста съвест...
Благодаря ти сърдечно. -
Е, дано бъдеш чут, разбран... То орлите не ги интересува какво си говорят кокошките... Ама имат опция "изтрий" и уликите изчезват
Мога само да те поздравя, Георги! И нещо да вметна, наистина е жалко на едните да се нахвърляме, а за другите да стискаме очи... -
То и мен добре ме редят, Виолета, но не им се сърдя.
Всъщност, избива ме на смях... и съжаление в същото време...
Благодаря ти за включването. -
Добре си ни подредил, а аз неразбрала. Ама така е като не чета.
-
Споко, Димо, това не е поезия, в това съм професионалист.
-
Няма са смейш... ша окалпазаниш мазилката.
-
Размя ме, Димо.
Мерси, Влади. -
Браво, Георги! Прекрасна поезия!
-
Случва се.
Неподражаем! -
Тук ще отговоря.
Димо, стихът, както 90 процента от творбите ми е написан за няколко минути.
Този, под 5, мисля.
Написах го, сложих заглавието и юрош на сергията 🤣
Прегледах текста за 20 секунди, но на заглавието не обърнах внимание...
Грешка е, този път не нарочна, но... ще я оставя защото ми пасва идеално в случая 🙃 -
Жорка, това ''Идва ли'' в заглавието... ''Едва ли'' да се чете, или... ?! Зная, че имаш обичай така да пишеш, но понякога хвърляш в объркване читателя.
-
Тръбеше, Жорка, тръбеше, мина през стихове.бг, после през хулите, познаваме се отдавна, ха по-скромно
Основният проблем на пишещите е, че не са четящи. Те четат само себе си. И чакат овации -
ааа... Не! Тук по мъжки е противопоказно да се разсъждава на глас, миличка!
И аз съм един прост ''бакшиш'' със средно, ама се ерча. -
Аз съм само 1 прос строител, който обаче мрази лицемерието, двуличието и прочие, но стига за мен 😊
И никъде не съм тръбял, че съм поет, де 😊
Тук оставям експертите и капацитетът да се вихрят, каквото има, съм го казал по-мъжки, очи в очи!
А аз отивам да си боядисвам, че 200 квадрата ми е планът за днес.
Чао и от мен, Толкова! -
Това викам и аз. Преди много години, когато още нямаше масово западни коли по пътищата, един колега си беше купил Пасат. И ние се бяхме събрали да му се възхищаваме. Та един друг колега понече да седне зад волана, а оня му вика: ''Бягай оттука - миришат ти краката''. Та и с Жорката така.
-
Няма как да се мери, Метроном, много е малък
-
В стиховете сме почти светци. Затуй не убивай в коментари тази илюзия. Че току-виж светецът от стиха се превърнал в ламя и бълва огън.
П.П. и къде си тръгнал да се мериш с ''Неподражаем''!!! -
Жорка, още много хляб ти предстои да изядеш, а братството - ами братството си е твоето.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
