Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
6.11.2008 г., 23:39 ч.

Дали съм я обичал?!... 

  Поезия
920 0 18

* * *

Бедуин съм в пустиня гореща,

в гърлото пясък горчи,

а сърцето притиснато в клещи

се задъхва от вечни мечти.

В напуканите устни на "жадния",

молещ за капка вода

и в хищният поглед на..."гладния",

все виждам... очи на жена...

Като роса по листата

на люляк разцъфнал през май,

Тя - е живота - душата,

Тя е... начало и край!...

Тя е капката свежа желана,

жаждата, която толИ,

Тя... трапеза изкусно постлана,

за гладния в тежките дни...

Но... удавих се в капки любов

с които ме даряваше рядко

бях дивеча на нейния лов

с привкУс на горчиво и сладко.

Преглъщах с сухо гърло и се радвах,

благодарен бях, че я целувах,

мигове на щастие открадвах,

не бях щастлив но... се преструвах...

Капчици любов, безбрежно малки,

а сякаш ме заливаха вълни,

вероятно съм изглеждал... жалък

душата ми когато прокърви?!

Все пак я имах - бе край мен,

оазис бе за мен пустинен

и сили черпех, ден след ден

от мисълта, че мога да я имам...

Все още ми жадуват сетивата,

да легнем с нея във нощта,

и да отпивам жадно от росата,

по... цветето със името...

 

Жена!...

* * *

© Валентин Желязков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??