Дали съм я обичал?!...
* * *
Бедуин съм в пустиня гореща,
в гърлото пясък горчи,
а сърцето притиснато в клещи
се задъхва от вечни мечти.
В напуканите устни на "жадния",
молещ за капка вода
и в хищният поглед на..."гладния",
все виждам... очи на жена...
Като роса по листата
на люляк разцъфнал през май,
Тя - е живота - душата,
Тя е... начало и край!...
Тя е капката свежа желана,
жаждата, която толИ,
Тя... трапеза изкусно постлана,
за гладния в тежките дни...
Но... удавих се в капки любов
с които ме даряваше рядко
бях дивеча на нейния лов
с привкУс на горчиво и сладко.
Преглъщах с сухо гърло и се радвах,
благодарен бях, че я целувах,
мигове на щастие открадвах,
не бях щастлив но... се преструвах...
Капчици любов, безбрежно малки,
а сякаш ме заливаха вълни,
вероятно съм изглеждал... жалък
душата ми когато прокърви?!
Все пак я имах - бе край мен,
оазис бе за мен пустинен
и сили черпех, ден след ден
от мисълта, че мога да я имам...
Все още ми жадуват сетивата,
да легнем с нея във нощта,
и да отпивам жадно от росата,
по... цветето със името...
Жена!...
* * *
© Валентин Желязков All rights reserved.
