Прошарена коса, сплетена на кок,
фибичка грижливо кичура прибира,
ноктите червени, качила се на ток,
дама своите маниери демонстрира.
Наперено върви, вирнала глава,
с стъпки умерени, малки и кокетни,
скрила си очите зад тъмни очила,
сяда във трамвая с грация страхотна.
Останах да я гледам... Никъде не слезе,
само гордо през прозорчето надничаше...
Очилата й ще скрият, докато излезе,
самотата, на лицето й изписана.