Дано да забележиш
Дали да ти напиша, че си тръгвам?
Не кажа ли - дали ще забележиш?
Умело тишината ни завърза
под строгия си поглед изпод вежди.
Пропити са стените от "бездумие" -
светът ни покрай него се разпадна,
бутилка вино слага по между ни,
но чашите са счупени отдавна.
Какво ли не раздадох за замяна
една Луна в небето да ни свети.
Небе, обаче, виж, че вече няма -
потъна под несвързани куплети.
За теб са нищо, зная, не отричай -
тогава как сред тях да те допусна?
Това, което на любов прилича
поредна е лъжа. И то безвкусна.
Дали да питам колко ще ти липсвам?
А липсата, дали ще забележиш?
Душите ни се борят и сами са,
полепнали по делниците в мрежи.
Един без друг до болка ще замръзнем -
как стъпкахме остатъка жарава.
Животът е едно проклето бързане
и всичко мило, явно отминава.
Понякога ще идвам да те видя.
Понякога, когато доскучее.
Понякога... но първо ще си ида...
Надявам се, това да забележиш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деа Всички права запазени
