Дано не сбъркам пътя си от бързане
Какво ми взе животът и донесе ли?
Уби се да доказва, че е прав.
Поне депресиите ми са весели,
разчитат на овенския ми нрав.
А той не се предава и стабилен е,
на сигурно зад себе си се скрих.
Съдбата попилява се от хилене,
когато измълчавам всичко в стих.
Воюват нощем откачалки вързани,
студено ми е. Вътре в мен гори...
Дано не сбъркам пътя си от бързане,
натам, към Тилилейските гори...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
