2.06.2024 г., 19:19 ч.

Дано не сбъркам пътя си от бързане 

  Поезия » Друга
108 4 5

Какво ми взе животът и донесе ли?
Уби се да доказва, че е прав.
Поне депресиите ми са весели,
разчитат на овенския ми нрав.

А той не се предава и стабилен е,
на сигурно зад себе си се скрих.
Съдбата попилява се от хилене,
когато измълчавам всичко в стих.

Воюват нощем откачалки вързани,
студено ми е. Вътре в мен гори...
Дано не сбъркам пътя си от бързане,
натам, към Тилилейските гори...

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ако трябва да съм искрена не е хумористично писанието, но се радвам, че вие сте го възприели така.
  • Надя,чувството ти за хумор понякога е с "ухание на горчив бадем",но може би в душата ти гори и бучи вулкан от емоции!
    "Дано не сбъркам пътя си от бързане..."
    Всеки търси вярната посока
    по пътеката на съдбата си!
    Поздравления!
  • Mилo e и c ЧyBcTBo зa xyмop
  • Много ми хареса, Наде!
    Всички сме за Тилилейските гори...
  • Готино стихотворение!
Предложения
: ??:??