Какво ми взе животът и донесе ли?
Уби се да доказва, че е прав.
Поне депресиите ми са весели,
разчитат на овенския ми нрав.
А той не се предава и стабилен е,
на сигурно зад себе си се скрих.
Съдбата попилява се от хилене,
когато измълчавам всичко в стих.
Воюват нощем откачалки вързани,
студено ми е. Вътре в мен гори...
Дано не сбъркам пътя си от бързане,
натам, към Тилилейските гори...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
