Дар
ДАР
на жена ми
Ти още мъкнеш моята душа
и ласки непробудени, и книги.
И туй е всичко, ако не греша...
Дали това докрая ще ти стигне?
Ти нищо друго тук не пожела,
обикна ме такъв - и бял, и черен.
Не ми приши ни ангелски крила,
ни с камък греховете ми замери.
На мен нарече щедрата земя:
я палав ручей, я наежен кестен.
И никой цяла вечност не посмя
от твоя поглед благ да ме измести.
Нали затуй, унесено, без глас,
далеч от теб, дори и в късна есен,
пристъпя ли из сянката ти аз,
оставям и в гнездата птичи песен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
Настръхнах докато четох! Дано и през 2011 година тя е твоя ручей за вдъхновение...и не само!
