Дар
Не беше църква по канона,
дори си нямаше камбана,
дори не беше точно църква,
а някаква беседка в парка.
А в нея, точно пред олтара,
в една картонена кутия
бездомно кученце скимтеше,
от глад останало без сили.
Валеше сняг и се рояха
снежинките като пчелички
и църквата блестеше бяла,
и някак празнично блестеше.
Те влязоха да се целунат,
но коленичеха внезапно
и се помолиха за здраве,
и даже плакаха от радост.
А после стана много тихо.
Снегът по стъпките вървеше.
Две малки влюбени хлапета
приеха дар. И го спасиха.
Цвета Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвета Иванова Всички права запазени
