2.12.2017 г., 0:13 ч.

Дар 

  Поезия » Бели стихове
859 2 10


Не беше църква по канона,
дори си нямаше камбана,
дори не беше точно църква,
а някаква беседка в парка.

 

А в нея, точно пред олтара,
в една картонена кутия
бездомно кученце скимтеше,
от глад останало без сили.

 

Валеше сняг и се рояха
снежинките като пчелички
и църквата блестеше бяла,
и някак празнично блестеше.

 

Те влязоха да се целунат,
но коленичеха внезапно
и се помолиха за здраве,
и даже плакаха от радост.

 

А после стана много тихо.
Снегът по стъпките вървеше.
Две малки влюбени хлапета
приеха дар. И го спасиха.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??