17.09.2011 г., 23:36

Давайте! На клада ме вържете!

897 0 1

Ти ме познаваш, аз теб - също...

и двамата се гледаме нетърпеливо!

Някак си край теб се чувствам вездесъща,

неустоявайки на тази любовна съпротива!

 

Ден след ден минава всичко,

хаотизъм на нашите възприятия, 

а как бих дала каквото имам,

само за миг в твойте обятия!

 

Край теб се чувствам в небесата 

и поникват пухени криле,

но за миг... и пак реалноста,

в която ти дори не знаеш, че притежаваш 

                                            ... моето сърце!

 

Как така изведнъж стана?

Как стана всичко за мене?

Че без твоя допир не мога! 

Не мога вече без тебе!

 

Крия го! И ще го крия 

... докато душата издържи!

И някой ден в пламъци ще избухна...

че грях е -колко си личи!

 

И тогава на клада ме вържете! 

Тогава с въже за врата ме пуснете!

Но аз спокойна ще си ида, 

никой няма да проклинам!

 

Защото студ сърцето бе сковало, 

ти леда жаростно стопи!...

Давайте! На клада ме вържете!

Аз никого не ще проклинам!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Инна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...