Давайте! На клада ме вържете!

Ти ме познаваш, аз теб - също...

и двамата се гледаме нетърпеливо!

Някак си край теб се чувствам вездесъща,

неустоявайки на тази любовна съпротива!

Ден след ден минава всичко,

хаотизъм на нашите възприятия, 

а как бих дала каквото имам,

само за миг в твойте обятия!

Край теб се чувствам в небесата 

и поникват пухени криле,

но за миг... и пак реалноста,

в която ти дори не знаеш, че притежаваш 

                                            ... моето сърце!

Как така изведнъж стана?

Как стана всичко за мене?

Че без твоя допир не мога! 

Не мога вече без тебе!

Крия го! И ще го крия 

... докато душата издържи!

И някой ден в пламъци ще избухна...

че грях е -колко си личи!

И тогава на клада ме вържете! 

Тогава с въже за врата ме пуснете!

Но аз спокойна ще си ида, 

никой няма да проклинам!

Защото студ сърцето бе сковало, 

ти леда жаростно стопи!...

Давайте! На клада ме вържете!

Аз никого не ще проклинам!