* * *

18.07.2009 г., 0:34 ч.

Поезия » Друга

612 0 6

Очите ти къде са,

когато нощем в гърч от страст

изскубаш корените на

душата си...

Сърцето ти къде е, когато нощем

пиеш соковете на безумието...

Когато нощем се разкъсваш и

цялата вселена се превива,

губиш се... и няма край.

Плътта превърна кристалите

душа в небитие... изтече вик.

Очите се преселиха в отвъдното.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.