Очите ти къде са,
когато нощем в гърч от страст
изскубаш корените на
душата си...
Сърцето ти къде е, когато нощем
пиеш соковете на безумието...
Когато нощем се разкъсваш и
цялата вселена се превива,
губиш се... и няма край.
Плътта превърна кристалите
душа в небитие... изтече вик.
Очите се преселиха в отвъдното.
© Атанас Ганев All rights reserved.