* * *
Когато човешката правда голяма
поемем на собствени длани
и тръгнем към слънцето, нека да няма
напусто оставени рани!
Когато по тази гореща пътека
се спрем за минута, видели,
че слънцето няма да стигнем, то нека
да помним защо сме поели!
Когато затихнат и сетните сили,
и само сърцето остане,
на себе си правдата ний покорили,
да вдигнем във своите длани!
Народ нестинарски над жива жарава
безбройни години се носи...
Ту пее, ту плаче, ту пада, ту става
и вечно задава въпроси.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени
