Де да бях вятър
та косите ти да разпилея,
де да бях цвете
та сред нозете ти да вирея,
де да бях земя
та по мене да вървиш,
де да бях небе
та сред мен да летиш.
Винаги да те прегръщам.
Винаги да те целувам.
Винаги да те обичам.
Винаги да те жадувам.
Птица де да бях
на рамото ти да се сгуша,
пеперуда де да бях
ароматът ти отблизо да подуша,
дъжд де да бях
сълзите ти да бърша,
време де да бях
та нивга да не свърша.
Винаги ще те прегръщам!
Винаги ще те целувам!
Винаги ще те обичам!
Винаги ще те жадувам!
© Милен Момчев Всички права запазени