19.04.2008 г., 16:43

Деца

740 0 9
Когато сме малки деца,
копнеем да бъдем големи.
С чисти детски сърца
не прозираме всички проблеми.

Не знаем за всички лица
на живота неясен, нелесен,
защото сме просто деца,
несъзнали, че денят им е песен.

А когато някак съзреем,
потънем в тревога безкрайна,
си мечтаем пак да загреем
с онази усмивка – детската тайна.

Но щом затворим очите си нощем,
се унасяме в вълшебна загадка,
не е важно деца ли сме още,
щом сънят ни е приказка сладка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • бе копеле, кво да ти кажа - евала ти за супер готиния ник, и за разтърсващия стих. Туку-що попадам на това стихче, първо ми направи впечатление ника ти, след това кликнах тук и се изненадах от това, че си на 15 а пишеш така. Но май... и ти си сред преждевремено порастналите деца, болката миличка, Болката ни кара да израстваме. Поздрави.
  • Запази детското в себе си, дори и след години!
    Поздрави
  • копеле, не съм съгласен изцяло с написаното от теб, но майната му.
    Поздрав!
  • Оказва се, че мислим сходно Поздрави за хубавия стих!
  • Браво, Ирен, харесах разсъжденията ти!
    Весел празник днес и много усмивки!
    Запази детското винаги в себе си, то ще бъде твоята приказка...

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...