Деца
копнеем да бъдем големи.
С чисти детски сърца
не прозираме всички проблеми.
Не знаем за всички лица
на живота неясен, нелесен,
защото сме просто деца,
несъзнали, че денят им е песен.
А когато някак съзреем,
потънем в тревога безкрайна,
си мечтаем пак да загреем
с онази усмивка – детската тайна.
Но щом затворим очите си нощем,
се унасяме в вълшебна загадка,
не е важно деца ли сме още,
щом сънят ни е приказка сладка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирен Попова Всички права запазени