19.04.2008 г., 16:43 ч.

Деца 

  Поезия
596 0 9
Когато сме малки деца,
копнеем да бъдем големи.
С чисти детски сърца
не прозираме всички проблеми.

Не знаем за всички лица
на живота неясен, нелесен,
защото сме просто деца,
несъзнали, че денят им е песен.

А когато някак съзреем,
потънем в тревога безкрайна,
си мечтаем пак да загреем
с онази усмивка – детската тайна.

Но щом затворим очите си нощем,
се унасяме в вълшебна загадка,
не е важно деца ли сме още,
щом сънят ни е приказка сладка.

© Ирен Попова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • бе копеле, кво да ти кажа - евала ти за супер готиния ник, и за разтърсващия стих. Туку-що попадам на това стихче, първо ми направи впечатление ника ти, след това кликнах тук и се изненадах от това, че си на 15 а пишеш така. Но май... и ти си сред преждевремено порастналите деца, болката миличка, Болката ни кара да израстваме. Поздрави.
  • Запази детското в себе си, дори и след години!
    Поздрави
  • копеле, не съм съгласен изцяло с написаното от теб, но майната му.
    Поздрав!
  • Оказва се, че мислим сходно Поздрави за хубавия стих!
  • Браво, Ирен, харесах разсъжденията ти!
    Весел празник днес и много усмивки!
    Запази детското винаги в себе си, то ще бъде твоята приказка...
  • мерси на всички
  • Браво, Ирен!
    Светло ми стана...защото сме
    просто деца...с много очич за теб.
  • Хареса ми философията ти - в едно стихотворение освен красотата на изказа трябва да има и послание!
  • хубаво
Предложения
: ??:??