19.04.2008 г., 16:43

Деца

743 0 9
Когато сме малки деца,
копнеем да бъдем големи.
С чисти детски сърца
не прозираме всички проблеми.

Не знаем за всички лица
на живота неясен, нелесен,
защото сме просто деца,
несъзнали, че денят им е песен.

А когато някак съзреем,
потънем в тревога безкрайна,
си мечтаем пак да загреем
с онази усмивка – детската тайна.

Но щом затворим очите си нощем,
се унасяме в вълшебна загадка,
не е важно деца ли сме още,
щом сънят ни е приказка сладка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • бе копеле, кво да ти кажа - евала ти за супер готиния ник, и за разтърсващия стих. Туку-що попадам на това стихче, първо ми направи впечатление ника ти, след това кликнах тук и се изненадах от това, че си на 15 а пишеш така. Но май... и ти си сред преждевремено порастналите деца, болката миличка, Болката ни кара да израстваме. Поздрави.
  • Запази детското в себе си, дори и след години!
    Поздрави
  • копеле, не съм съгласен изцяло с написаното от теб, но майната му.
    Поздрав!
  • Оказва се, че мислим сходно Поздрави за хубавия стих!
  • Браво, Ирен, харесах разсъжденията ти!
    Весел празник днес и много усмивки!
    Запази детското винаги в себе си, то ще бъде твоята приказка...

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...