3.04.2015 г., 8:25

Децата

827 0 7

Децата са радост,

превръщат животът в сладост,

ако умееш да ги полееш

с благост.

 

Децата са плодовете

на любовта,

устояла на ветровете,

изпълнила часовете

със смисъл и цел.

 

Децата са продължение

на род и родина,

не искат делене,

че ги обрича на вечни тегла.

 

Родните сестри и братя

разпръсква в мъглата.

Дълга и невъзможна

е срещата предопределена

от майка и баща.

 

Децата пазете, че са кат цвете -

растат, цъфтят и отлитат,

но ароматът им остава в дома.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!
  • децата... те са нашето продължение в живота..
    и заслужават най-прекрасните стихове..
    поздравления...
  • С Кръстина!!!Хубав стих поздравления!!!До нови!!!
  • "Децата са плодовете

    на любовта,

    устояла на ветровете,

    изпълнила часовете

    със смисъл и цел."
    ----------------------------------------------
    Прекрасен стих, сътворен с искрено чувство и
    поетично майсторство, много сполучливи оригинални
    метафори! Поздрави и от мен!
  • Колоко мило е да се пише за децата!Добра идея, Василке!Добра поетика с още по-хубав и оригинален финал:
    "Децата пазете,че са кат цвете-
    растат, цъфтят и отлитат,
    но аромата им остава в дома."
    Поздарви от мен и хубава вечер!Оценявам стихото!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...