Децата на мъката
На изоставените деца от дома в гр. Калофер
Усмивка тиха и сломена
във въздуха лети.
Очите тъжни и студени,
в съзнанието хлад струи.
Неволно или не, посягат
и стискат топлинката те в ръце.
И в бучка лед преобразяват
горещото и пърхащо сърце.
Какво ще им даде животът,
обгърнал ги във мрак и тъмнина?
И как да вземат те от него
онази иделична синева?
Ще станат те големи.
Ще носят светлина.
Но там, в главиците сломени,
ще има още хлад и тъмнина.
Как аз оттука да си тръгна
и да се слея в слънчевия ден?
Когато пред очите ми ще има
сърца разбити и затворени във плен.
Не мога нищо да направя.
Не мога огъня да разгоря.
Но тайничко се и надявам,
че пламнала е клечката в нощта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ноел Всички права запазени
