Noel (Ноел)
27 28
10.12.2007 г., 10:57 ч.

Децата на мъката 

  Поезия » Гражданска
966 0 8


На изоставените деца от дома в гр. Калофер



Усмивка тиха и сломена
във въздуха лети.
Очите тъжни и студени,
в съзнанието хлад струи.

Неволно или не, посягат
и стискат топлинката те в ръце.
И в бучка лед преобразяват
горещото и пърхащо сърце.

Какво ще им даде животът,
обгърнал ги във мрак и тъмнина?
И как да вземат те от него
онази иделична синева?

Ще станат те големи.
Ще носят светлина.
Но там, в главиците сломени,
ще има още хлад и тъмнина.

Как аз оттука да си тръгна
и да се слея в слънчевия ден?
Когато пред очите ми ще има
сърца разбити и затворени във плен.

Не мога нищо да направя.
Не мога огъня да разгоря.
Но тайничко се и надявам,
че пламнала е клечката в нощта.

© Ноел Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не знам какво да кажа...
  • "Как аз оттука да си тръгна
    и да се слея в слънчевия ден?
    Когато пред очите ми ще има
    сърца разбити и затворени във плен."-В плен на суровия живот сме всички, но горко на тези, които не са получили своя шанс Страшно много ме натъжи, Ноел!Поздравления за хубавия стих!


  • Болката ражда шедьоври !Споделена е.Затова толкова хубаво звучи това ,което си написал!
  • Разплака ме...видях...очите тъжни и студени...
    Много хубаво стихотворение.Трогна ме, много.
    С много обич, Ноел.
  • Затрогващ и замислящ стих!
    Браво за емоцията и за стиха!!!
  • Невероятно топло сърце имаш, Ноел, възхитена съм и ти се прекланям!!!
    Прекрасен стих, просълзи ме...снощи гледах репортажа за децата от Могилино...плаках с глас...
    Бъди благословен!!!
  • Тъжно!!! Поздравления, Ноел!!!

    п.с. Поправи - "клЕчката".
  • Браво! И постъпката те е била благородна!
    Не знам колко пъти да го напиша това браво!
Предложения
: ??:??