26.10.2014 г., 9:45 ч.

Deja Vu 

  Поезия » Любовна
542 0 2


Аз съм тук... точно тук... И рисуват сълзите ми истини
от онези, които на глас все да кажа не мога...
Като малки снежинки стопяват се тихо на листа ми,

и размазват в мастилено твоята точка за сбогом...
Аз съм тук... точно тук... на най-тихия бряг на сърцето ти,
и опитвам се да го докосна с трепереща длан...
Помниш ли ме, Любов? Искаше да отгледам детето ти,
а съдбата осъди те... да си далечен и сам.
Аз съм тук... Всяка нощ нова чаша със спомени сипвам...
Всяка капка назад все по-трудно и трудно преглъщам...
Но усещам поне, че съм жива и вените кипват!...


И поне за секунди срелките на времето връщам...

 

 

Павлина Соколова

© Павлина Соколова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??