Deja Vu
Аз съм тук... точно тук... И рисуват сълзите ми истини
от онези, които на глас все да кажа не мога...
Като малки снежинки стопяват се тихо на листа ми,
и размазват в мастилено твоята точка за сбогом...
Аз съм тук... точно тук... на най-тихия бряг на сърцето ти,
и опитвам се да го докосна с трепереща длан...
Помниш ли ме, Любов? Искаше да отгледам детето ти,
а съдбата осъди те... да си далечен и сам.
Аз съм тук... Всяка нощ нова чаша със спомени сипвам...
Всяка капка назад все по-трудно и трудно преглъщам...
Но усещам поне, че съм жива и вените кипват!...
И поне за секунди срелките на времето връщам...
Павлина Соколова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
