Oct 26, 2014, 9:45 AM

Deja Vu

Poetry » Love

742 0 2

Аз съм тук... точно тук... И рисуват сълзите ми истини
от онези, които на глас все да кажа не мога...
Като малки снежинки стопяват се тихо на листа ми,

и размазват в мастилено твоята точка за сбогом...
Аз съм тук... точно тук... на най-тихия бряг на сърцето ти,
и опитвам се да го докосна с трепереща длан...
Помниш ли ме, Любов? Искаше да отгледам детето ти,
а съдбата осъди те... да си далечен и сам.
Аз съм тук... Всяка нощ нова чаша със спомени сипвам...
Всяка капка назад все по-трудно и трудно преглъщам...
Но усещам поне, че съм жива и вените кипват!...

И поне за секунди срелките на времето връщам...

Павлина Соколова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

iverado (Ивелина Георгиева)

Красиво пишеш...

2014-10-26T16:37:49+02:00
Смиф (Валентин Евстатиев)

Тъжна красота.

2014-10-26T16:15:29+02:00

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0