С теб бягахме в различни коловози
в един живот, за който нямам памет.
За който нямах сили. А във този
за теб си спомням в сънищата само.
Сънувах те. Катереше балкони
и стигаше до мен през сто препятствия.
Два трудни свята. И болезнен спомен
за моето несъгласувано разпятие.
Не те познавах.Знаех, че те имах
във друг живот -да ме научиш нещо.
Научи ме да раждам съпротива,
когато духат ветрове насреща.
Прощавах ти. Прощаваше ми. Плаках.
Сълзите падаха по-тежки и от памет.
Сънят ми беше пикът, беше знакът,
оставен ми от Господ върху рамото.
Събудих се. Забравих те. Не знаех
дали било е сън или безсъние.
Потънах в моята неукрепена стая
с един свидетел – нямо пълнолуние.
© Елена Биларева Всички права запазени
когато духат ветрове насреща."- много ми хареса!