Диментори
Диментори са босите мъгли и пулят се в стъклата като призраци.
В очите отчаяние вали, изпиват радостта ми и изнизват се.
Събирани през многото лета, изчезват спомените съкровени
засмукани от гладните уста, а болката навлиза със свистене.
Диментор е и вятърът бръснач, дочувам как се киска като смахнат,
изтрива силуетите по здрач и сякаш иска всичко да премахне.
Дъждът приема форма на гаргойл, от човката му пустота прелива,
самотен е небесният престол, а облаците мятат кални гриви.
Като изгубено в гора дете се лутам в лабиринтите на мрака
и ужасът, че съм сама расте, а клоните над мен зловещо тракат.
Застивам със затворени очи, на помощ викам чистата си мисъл,
със силния си дух да заличи дименторския страх, света потиснал.
Мъглите да са дивите коне, пътуващи свободно по земята,
а вятърът вилнял къде ли не, с листата през глава да се премята.
Дъждът като молитва да е тих и капките тъгата да отмиват.
Поетите да пишат стих след стих. И без причина пак да съм щастлива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Nina Sarieva Всички права запазени
