Тих писък се прокрадва в тишината,

духът в тялото ти се завръща.

Събужда те от съня и нищетата,

в която живееш, те обгръща.

Взираш се в невидимата светлина,

чакаш тя да се взре в твоята самота,

някъде, някой пак е сторил злина,

кой, пак, ще нарече това грехота?

Спомни си добрите времена и заспи,

че човек е временен, нищожен.

Всички ще умрат, дори, светецът – уви!

Грехът от край време е заложен.

Нека съзнанието ти се примири,

все някога съдник ще го накаже,

ще произнесе присъдата „УМРИ!“

душата ти, безмилостно, ще смаже.

Демонът в теб сега ще си почива,

умът ти нека бъде изтезаван

от вековете на славата горчива.

Вторачил се е – мършав гарван.

Капки дъжд падат тежко в таз’ тъма

споменът за злодеяние отминава.

Вината за смъртта остава си в съня,

ала светлината покой не ти дава.

Демонът над теб ще бди и ще внимава,

нали ти бе грешникът, кой го приюти,

една минута до полунощ остава.

Гарване, умолявам те, към Ада полети.