23.01.2019 г., 14:42

Ден

1.9K 5 10

Изгревът –
разлят фреш 
от розов грейпфрут
по отсрещните къщи.
Две чаши кафе.
Прибирам в шкафовете
магнитното си поле,
хавлиените си пръсти,
очите си, сгънати
с мекото навътре.
Измивам намеците за емоция.
Изчиствам усмивката си
до учтива любезност,
обличам се в разумната си рокля
и потичам по главните улици....

Залезът –
размазан грейпфрут
на пешеходната пътека.
Домът ми – остатък от взлом.
Зеят празните усти
на всички шкафове.
Предсмъртни останки 
от чувства по пода.
Отвсякъде надничат очи,
хавлиени пръсти...
Липсват разумните ми рокли.
По лицето на стените ми
се стича надпис:
"No exist"
Aз съм в полуразпад...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...