Jan 23, 2019, 2:42 PM

Ден

  Poetry
1.9K 5 10

Изгревът –
разлят фреш 
от розов грейпфрут
по отсрещните къщи.
Две чаши кафе.
Прибирам в шкафовете
магнитното си поле,
хавлиените си пръсти,
очите си, сгънати
с мекото навътре.
Измивам намеците за емоция.
Изчиствам усмивката си
до учтива любезност,
обличам се в разумната си рокля
и потичам по главните улици....

Залезът –
размазан грейпфрут
на пешеходната пътека.
Домът ми – остатък от взлом.
Зеят празните усти
на всички шкафове.
Предсмъртни останки 
от чувства по пода.
Отвсякъде надничат очи,
хавлиени пръсти...
Липсват разумните ми рокли.
По лицето на стените ми
се стича надпис:
"No exist"
Aз съм в полуразпад...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...