Ден Осми
Откакто станах Бог,
възневидях Земята
и - хак ви е, нещастници,
пожари и потоп!
Разкъртих планините,
преобърнах лятото
на тежка ледна зима,
по-мрачно е от гроб.
Когато в същността ви
погледнах, се уплаших -
това ли сътворявах
с любов и доброта?!
От пръст и кал слепени,
а кухи като чаши
и вакуумно смуквате
на злото сладостта!
Откакто станах Бог,
пропаднах право в Ада.
А заедно със мен
и вий, човеците, пропаднахте!
Ден Осми е. От светлина нов Бог
ще трябва да създам!
Най-трудно е да ви обичам,
след това, което знам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
