Oct 29, 2009, 4:59 PM

Ден Осми

Poetry » Other

693 0 7

Откакто станах Бог,
възневидях Земята
и - хак ви е, нещастници,
пожари и потоп!

Разкъртих планините,
преобърнах лятото
на тежка ледна зима,
по-мрачно е от гроб.

Когато в същността ви
погледнах, се уплаших -
това ли сътворявах
с любов и доброта?!

От пръст и кал слепени,
а кухи като чаши
и вакуумно смуквате
на злото сладостта!

Откакто станах Бог,
пропаднах право в Ада.
А заедно със мен
и вий, човеците, пропаднахте!

Ден Осми е. От светлина нов Бог
ще трябва да създам!
Най-трудно е да ви обичам,
след това, което знам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

aborigen (Борко Бърборко)

Щеш-не щеш, ще трябва да ги обичаш, щом си Бог/иня/

2009-10-30T08:54:52+02:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Хареса ми идеята,но формата,ако желаеш може да я поогледаш още!
Браво!

2009-10-29T22:03:06+02:00
Дора (Дорика Цачева)

Страхотна трактовка на нещата, замислих се ... ама верно на Бог не му е лесно да е добър с нас и да ни обича. Толкова пошлост, злоба, завист, толкова ненужна суета има в тоя живот. Горкия той, закъсал го е с нас!

2009-10-29T17:53:36+02:00
shkaf4eto (Валентин Добрев)

Браво, Павлина!
Разтърсващ стих!
Поздравче!

2009-10-29T17:39:23+02:00
Zlatna87 (Златина Манолова)

Само светлата любов ни е спасението,на нас грешните хорица...не ни лишавай от надежтата с любовта да си окупим утрешния ден...

2009-10-29T17:34:00+02:00