Ден подир ден
След трудното пътуване по слънце,
денят потъва потен във нощта.
И като прегоряло вече зрънце,
му гасне в мрака нощен и свещта.
И безвъзвратно паднало във мрака,
оставя спомени за своя път.
И то се губи някъде в матрака
на нощното легло във своя кът.
А дните зад гърба на календара
на брой се трупат всичките зад мен.
Нощта пък – по традицията стара,
изражда сутрин следващия ден.
И ден след нощ, и нощ след ден се сменят –
натрупват се годините на гръб.
За жалост радостите се заменят
със все по-ясна неподвластна скръб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
