След трудното пътуване по слънце,
денят потъва потен във нощта.
И като прегоряло вече зрънце,
му гасне в мрака нощен и свещта.
И безвъзвратно паднало във мрака,
оставя спомени за своя път.
И то се губи някъде в матрака
на нощното легло във своя кът.
А дните зад гърба на календара
на брой се трупат всичките зад мен.
Нощта пък – по традицията стара,
изражда сутрин следващия ден. ...