19.08.2006 г., 13:31

ДЕН ПЪРВИ

895 0 5

Стихотворението е написано два дни след пуча в Русия. Тогава се радвах, че един народ се събужда от дълбокия си сън. Дали съм бил наивник? Има ли значение?! "Всичко тече - всичко се променя".

ДЕН ПЪРВИ

 

Тресе се източният колос

пред погледите на света

и с вик: “Диктаторите долу!”,

той се въздига от калта.

 

Ехтят от възгласи площадите.

Събужда се един народ

и ражда се на барикадите

със мъка новия живот.

 

Превратът – дело на червените –

в зародиш още потушен,

успя да ускори промените –

превърна се нощта във ден!

 

Ден първи на епоха нова,

за много, недочакана, уви.

Ден, в който падаха окови

и се изправяха глави.

 

Ден на прераждане. Ден – клада,

върху която изгоря

една недостроена сграда.

Една илюзия умря.

1991 г.

Габрово

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Ченков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрави и от мен,Румене!
    А има ли"Ден втори"?Очаквам ...
  • Много благодаря за отзивите!
  • Наистина беше колос и на нас ни беше внушено че е най-великата сила, затова грохотът беше голям...Само не съм сигурна че дните след това родиха хубав живот...Донякъде - да !
  • Ехтят от възгласи площадите.
    Събужда се един народ
    и ражда се на барикадите
    със мъка новия живот.

    Отразил си едно повратно събитие на века. Хубаво е.
  • По време на пуча бях там в Русия. И всичко, за което пишеш в стиха е вярно. Опит беше да се задържи стария строй, но само доведе до ускоряване на промените.

    Много силен стих, Румене!!! Поздрави!!!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...