Aug 19, 2006, 1:31 PM

ДЕН ПЪРВИ

  Poetry
892 0 5

Стихотворението е написано два дни след пуча в Русия. Тогава се радвах, че един народ се събужда от дълбокия си сън. Дали съм бил наивник? Има ли значение?! "Всичко тече - всичко се променя".

ДЕН ПЪРВИ

 

Тресе се източният колос

пред погледите на света

и с вик: “Диктаторите долу!”,

той се въздига от калта.

 

Ехтят от възгласи площадите.

Събужда се един народ

и ражда се на барикадите

със мъка новия живот.

 

Превратът – дело на червените –

в зародиш още потушен,

успя да ускори промените –

превърна се нощта във ден!

 

Ден първи на епоха нова,

за много, недочакана, уви.

Ден, в който падаха окови

и се изправяха глави.

 

Ден на прераждане. Ден – клада,

върху която изгоря

една недостроена сграда.

Една илюзия умря.

1991 г.

Габрово

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен Ченков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрави и от мен,Румене!
    А има ли"Ден втори"?Очаквам ...
  • Много благодаря за отзивите!
  • Наистина беше колос и на нас ни беше внушено че е най-великата сила, затова грохотът беше голям...Само не съм сигурна че дните след това родиха хубав живот...Донякъде - да !
  • Ехтят от възгласи площадите.
    Събужда се един народ
    и ражда се на барикадите
    със мъка новия живот.

    Отразил си едно повратно събитие на века. Хубаво е.
  • По време на пуча бях там в Русия. И всичко, за което пишеш в стиха е вярно. Опит беше да се задържи стария строй, но само доведе до ускоряване на промените.

    Много силен стих, Румене!!! Поздрави!!!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...