Слагаш ме да спя в нощта,
пееш ми приспивна песничка,
решиш ми косата всяка нощ.
Била си винаги до мен
в лош и във добър момент.
Вечно ще те обичам аз.
Колко хубави неща са останали назад,
защото си била до мене ти?
Колко много аз греших
и грешките ми ти прости?
Избърса моите сълзи.
С усмивката си ме дари
и деня ми озари.
Даде ми живот, благодаря!
Днес разделяме се с теб,
моля те, мамо, не плачи!
Ще се върна някой ден!
© Габриела Георгиева Всички права запазени