Денят
Право срещу мен
гол се задава денят,
премръзнал и леден.
Загръщам го с шала
на оцеляващата моя душа.
В себе си тя е събрала
хаоса на досегашните дни -
радости, мъки, прощавания,
сред въртела на хорски съдби,
самата тя овъртяна, прегряла,
в колайдера на житейския миг.
И този ден ще отмине,
един до друг ще го преживеем
/дано го стопля малко, зима е/,
но кой ли ден шалът мой ще отнеме -
или ще ми бъде пръв във Всемира,
или ще си остане последен ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
